Мръсни игри в Лондон клатят лихвите по кредитите в цял свят
Нови банкови интриги и спекулации са на път да разклатят за втори път в последните 5 години световната финансова система. След като предизвикаха грандиозната кредитна и финансова криза от 2007 г. – 2008 г., големите играчи на пазарите продължават да си играят с огъня. Последното доказателство е избухналият през последните дни скандал във Великобритания, в центъра на който стоят банковият гигант Barclays и централната банка на Англия. Финансовите власти в страната и САЩ разкриха, че банката нарочно е опитвала да манипулира индекса за междубанково кредитиране LIBOR, на базата на който се изчисляват лихвите по милиони кредити в цял свят. Последиците за световната финансова система и икономика от тези спекулации още не са ясни. Възможно е обаче хиляди бизнеси да са фалирали или понесли огромни загуби, а показателите за стабилността на финансовите институции изобщо да не отразяват реалното им състояние.
Скандалът избухна миналата седмица, когато Barclays бе глобена с общо 450 милиона долара от финансовите регулатори в САЩ и Великобритания заради злоупотребите. Тогава станаха известни и детайлите. Скандалът се върти около финансовия индекс LIBOR (London Inter Bank Offered Rate), който най-общо отразява цената на междубанковото кредитиране между финансовите гиганти в Лондон. Индексът се изчислява след допитване до специалисти от водещите финансови институции в британската столица. Всеки от анализаторите трябва да посочи лихвите, които неговата банка плаща или взема от останалите банки при заемане на средства. Резултатите от допитването се осредняват, като се изключват най-високото и най-ниското предположение, и на тази база се формира индексът LIBOR. Barclays е заподозряна, че нейни служители нарочно са давали неточни отговори при тези допитвания, като изкуствено са завишавали или понижавали тези оценки. По този начин те може потенциално да са оказали влияние към окончателната стойност на индекса. Проблемът се задълбочава от предположенията, че Barclays не е единствената банка, опитала да манипулира индекса. Във връзка със скандала се разследват общо 20 финансови институции по целия свят, между които RBS, HSBC, Citigroup и UBS.
Скандалът нямаше да е толкова голям, ако LIBOR не беше един от
основните финансови индекси в целия свят.
На базата на него се изчисляват лихвите по кредитите и ипотеките в повечето банки, но той е и показател за стабилността на банковата система като цяло. Изкуственото му занижаване би довело до подвеждане на инвеститорите, че банковата система е стабилна, тъй като финансовите институции си отпускат евтини кредити помежду си, което е в интерес на репутацията на банките и доверието в тях. Завишаването му пък може да доведе до увеличение на лихвите за крайните потребители и допълнителни печалби за банките, които не са основани на реални рискове.
И в двата случая, ефектът от манипулациите се отразява върху цялата финансова и икономическа система. Голяма част от банките по света изчисляват на базата на този индекс цените на кредитите, които отпускат за бизнеса, и най-вече за малките и средните предприятия. Така на практика милиони бизнеси може да са били измамени и да са понесли допълнителни големи разходи заради манипулациите в Лондон.
Заедно със скандала с LIBOR, във Великобритания избухна и друг скандал – с неправилна продажба на застраховки по кредити на малки и средни предприятия. За пряка връзка и умисъл между двата случая не се съобщава, но засегнатите от двата случая до някаква степен съвпадат. Barclays и още три големи британски банки бяха обвинени в неправомерно продаване на сложни деривати на малки предприятия, които се предлагат като допълнение по отпусканите им кредити. Става въпрос за ценни книжа, които играят ролята на застраховки срещу повишение на лихвите по кредитите (които пък са свързани с LIBOR). Тези книжа обаче не са обикновени застрахователни полици, а имат и
страничен ефект
– при понижение на лихвите притежателите им са длъжни да плащат компенсации. Така при падането на лихвите след финансоната криза от 2008 г, няколко десетки хиляди британски предприятия са били ощетени. Много от тях са фалирали или са понесли огромни загуби.
Банковият скандал досега е взел няколко жертви, но броят им се очаква да се увеличи. На 2 юли председателят на борда на директорите на Barclays Маркъс Агиус подаде оставка заради нелоялните практики. Няколко трейдъри в Royal Bank of Scotland бяха уволнени, а 14 техни колеги от Barclays се разследват от ФБР. Под огромен натиск е поставен изпълнителният директор на Barclays Боб Даймънд, който обаче упорито отказва да подаде оставка.
Разкритията около скандала показват, че големите играчи на световната финансова сцена не са си взели поука от финансовия колапс през 2008 г. Банки, спасени със средства на данъкоплатците в десетки страни, не ограничават рисковите практики на пазарите и продължават да си играят със сложни и опасни финансови инструменти, които продават тихомълком и на незапознати с тях бизнеси. А изгледите, че банковата система се възстановява и стабилизира, може да се окажат напълно илюзорни.