Пазарът на кибер застраховки в Европа досега не бе особено успешен, но за застрахователите, които предлагат такива продукти, може и да има надежда, се посочва в анализ на Ройтерс. Причините за това са две – от една страна все по-честите и големи загуби, които компаниите понасят от кибератаки, и планирано ново законодателство от Европейския съюз, според което компаниите, които не са подготени за подобни рискове, може да отнасят солени глоби. Резултатът от това ще е, че усилията на застрахователните компании да създадат успешен бизнес в този сегмент може най-после да се окажат успешни, посочва Ройтерс.
В САЩ пазарът на кибер застраховки се е разрастнал до 1 милиард долара годишни премии, но европейските компании засега не са последвали примера. Това донякъде е учудващо като се имат предвид мащабните и скъпи инциденти, причинени от хакери напоследък. Разликата, все пак, е, че растежът на този пазар в САЩ дойде едва клед като бе въведено законодателство, свързано с тях. Това стана 10 години след първоначалното предлагане на тези продукти.
„Ако трябва да сравня Великобритания и европейския пазар с американския пазар, ще установим, че ние сме там, където те бяха пред 2004 година“, посочва Стивън Уеърс, специалист по кибер рискове в застрахователния брокер Marsh.
В САЩ бумът на кибер застраховките започна през 2005 година, след като бяха въведени закони, които задължават компаниите да информират хората, ако техните лични данни са станали обект на нерегламентиран достъп. Сега европейските законодатели планират да увеличат глобите за компаниите, които допускат изтичане на лични данни, което може да издърпа нагоре застрахователния пазар.
Един от най-сериозните случаи с кражба на данни е хакването на мрежата на Sony PlayStation, което доведе до изтичане на лични данни за милиони потребители, включително имена, адреси и информация за кредитни карти. През януари британският регулатор за защита на личните данни глоби компанията с 250 000 лири, след като установи, че атаката е можело да бъде предотвратена, ако софтуерът на компанията е бил обновен.
Европейската комисия се надява от 2014 година са реформира правилата за защита на данни, така че да налага по-големи глоби на компаниите, които не са изпълнили законовите стандарти. Глобите може да достигнат до 2 % от общия годишен оборот на компаниите. Рафи Азим-Кан, партньор в адвокатската фирма Pillsbury, посочва, че тези нови правила „ще държат шефовете на компании будни през нощта. Сега трябва да е ясно, че защитата на данните трябва да е първостепенна тема, а не второстепенна“.
Предупреждения за важността на въпроса и досега не липсват. Ръководство за справянето с кибер рискове, издадено от Британския център за тайно разузнаване, дава за пример неназована фармацевтична компания, която 5 години разработвала нов продукт и похарчила за това 1 милиард британски лири. Хакери обаче откраднали изследването и по-късно конкурентна компания от друга държава пуснала по-евтина версия на продукта.
По данни на британското правителство 93 % от големите компании в страната са претърпели пробив в сигурността през 2012 година. Засегнатите фирми наблюдават средно 50 % ръст на кибер атаките спрямо предходната година. Данните показват още, че средните загуби от най-сериозните атаки са между 450 000 и 850 000 британски лири. Отделно е и ударът върху репутацията. В някои случаи щетите достигат и милиони лири.
Застрахователните компании разкриват, че търсенето на кибер застраховки е предимно от компании в сектори, които съхраняват лични или финансови данни за клиентите си, които могат да бъдат полезни за престъпниците – като компании в здравеопазването, финансови институции и търговци на дребно. Запитани от Ройтерс каква част от корпоративните им клиенти имат кибер застраховка, застрахователите посочват между 5 и 12 %, в сравнение с поне 30 % в САЩ. Някои представители на индустрията посочват, че увеличеното търсене на кибер застраховки не носи големи печалби за застрахователите. Други предупреждават, че рисковете са трудни за преценяне, тъй като все още не са много добре разбрани.
В САЩ пазарът на кибер застраховки е за около 1,3 милиарда долара годишно. Очакванията, че това ще последва и на европейския пазар, карат мнозина да инвестират в подобряване на капацитета си и развитие на подходящи продукти, които могат да отговорят на новото търсене.