Въпреки, че крадците не винаги имат изтънчения вкус на ценител на изкуството, цената на произведенията на знаменити художници и скулптори може да изкуши и по-простоватите грабители.
Случаят с открадването на „Викът” и „Мадона” – вдъхновяващи и емоционално въздействащи произведения на норвежкия художник Едвард Мунк – от музейна експозиция в Норвегия постави проблема със застраховането срещу кражба на картините в редица музеи. Според цитат на управителя на музея картините представлявали незаменими шедьоври и застраховката им не би могла да се използва „да закупиш един нов Мунк от улицата и да окачиш копие в музея”.
Смисълът зад думите на куратора може да изглежда опрян на здравия разум, но ако погледнем случката в цялостен аспект, твърдението му за ненужността на застраховка срещу кражба изглежда неподкрепена. Незаменимостта на картините на Мунк е безспорна, но не това е главната тема. На първо място, кой вариант е за предпочитане – музеят е без платната на художника, но е получил 5 милиона от застраховката или музеят е без платната на Мунк и не е получил и една стотинка?
Вярно е, че застраховането на цяла колекция, особено цял музей, може да излезе доста скъпо. Това е един от аргументите на управителите на експозиции за липсата на адекватно застраховане. Но, от друга страна, няма случай на кражба на цяла колекция от платна. Обикновено крадците се насочват към няколко платна, понякога и само едно от целия музей. Затова, обаче, съществува и специален продукт, който осигурява срещу подобен инцидент. Ако музеят закупи подобна застрахователна полица, той ще бъде осигурен срещу открадването на които е да е платна от експозицията, независимо дали са най-ценните. Загубата не може да се изплати изцяло, но поне музеят ще разполага със значителна сума от застраховката.