Застрахователните компании ще пострадат по-малко от банките в случай на излизане на Гърция от Еврозоната и разпространение на последиците от това в целия Европейски съюз, посочва рейтинговата агенция „Фич“, цитирана от Ройтерс.
Причината е, че животозастрахователите до някаква степен имат възможност да споделят загубите със своите клиенти, както и че финансирането им не е толкова зависимо от финансовите пазари. Банките пък могат да се възползват от други привилегии в аварийна ситуация като политически решения на европейско ниво или действия на Европейската централна банка.
Ако Гърция напусне валутния съюз, рейтингите на всички европейски страни ще бъдат поставени под наблюдение с негативна прогноза. Най-застрашени от сваляне на рейтинга ще са Кипър, Ирландия, Португалия, Италия и Испания. При значителни последици от кризата обаче подобно нещо може да се случи и на всички останали.
Рейтингите на банките и застрахователите са пряко свързани със суверенните оценки и също ще паднат, ако някоя държава бъде понижена. Все пак, рискът за банките е по-голям, тъй като те са свързани по-силно с правителствата и рейтингът им зависи на една тета именно от суверенния рейтинг на страните, чиито ценни книжа държаг в активите си.
Застрахователните компании са свързани с държавния дълг чрез инвестиционните си портфейли.Все пак, животозастрахователите имат възможност да споделят инвестиционните загуби със своите клиенти. Това не е безкрайно, тъй като те са поели ангажимент за осигуряване на някаква минимална доходност на клиентите си, но все пак се очаква да намали риска от понижение на рейтинга и неплатежоспособност.
На този фон банковите депозити са по-нестабилни от застрахователните полици и при тях съществува по-голяма опасност от изпадане в криза на ликвидност. Много по-вероятно е при криза хората масово да тръгнат да теглят депозитите си, докато малцина ще тръгнат да развалят застрахователните си договори, още повече, че обикновено застрахователите налагат големи глоби при подобни действия, посочва „Фич“.
В допълнение, застрахователната индустрия разчита сравнително малко на финансиране от капиталовите пазари, за разлика от банките и правителствата