Съгласни ли сте с вашите левчета да се плати акцията по издирване на пийнала компания, загубила се в планината? Вместо сметката – често към 3000 лв., да се поеме от безгрижните туристи или от застрахователя им? Вторият вариант от години действа у нас, както в цяла Европа. Но отскоро в този “бизнес” се намеси държавното спасяване – безплатно и, за жалост, понякога безпомощно.

Закъсали туристи тази зима бързо се ориентираха и вместо на дежурния по Планинска спасителна служба (ПСС) търсят помощ на тел. 112. Сигналът им за бедствие се подава на новата формация “Противопожарна безопасност и защита на населението” (ПБЗН) към МВР и тя извършва спасяването. Безплатно.

Иначе цената само на поръчката за издирване по тарифата на ПСС е 90 лв., а търсенето излиза над 700 лв., защото се мобилизират доброволци спасители, кучета, джипове, моторни шейни… Ако туристът има планинска застраховка (тя е около 30 лв. за цяла година), сметката за цялата акция се поема от застрахователя.

Двама туристи от София на 11 февруари т.г. се загубиха в снеговете между хижите “Персенк” и “Скалните мостове” в Родопите. Студът през нощта паднал до минус 15. Лутали се в тъмното и накрая звъннали за помощ на дежурния в ПСС. Оттам им казали, че ще пратят екип, но щом нямат планински застраховки, после ще трябва да платят.

Защо ми е застраховка, като мога да звънна на тел. 112

Софиянците, макар и в беда, решили да откажат услугата. Дежурният планински спасител настойчиво ги съветвал по телефона да се върнат обратно по следите си. Те обаче звъннали на тел. 112 и сигналът бил препратен на РПУ-Чепеларе. Местните полицаи нямали моторни шейни, но се втурнали да помагат. В акцията се включил дори шефът на ОД на МВР-Смолян комисар Кирил Хаджихристев. Намерили моторни шейни и открили загубилите се чак на сутринта.

“Изразходвани са 150 литра бензин за моторните шейни. Ще предоставим този разход като дарение от Горското стопанство. Все пак спасявани са хора”, благородно обяви шефът на Горското в с. Хвойна Асен Бакалов.

Пресмята ли някой обаче колко полицаи, горски, пожарникари и др. са изпратени в мразовитата нощ високо в планината. И тези хора не са обучавани, нито специално оборудвани за издирване и транспортиране на туристи. А квалифицираните планински спасители, обучавани за този тип акции, са пренебрегнати! Просто са “по-солени”.

Три дни след този случай други туристи останаха блокирани от снеговете във вилна зона “Ахматица” над смолянското с. Момчиловци. Един от тях, Ивайло А. (34) от Добрич, подал сигнал за бедствие на тел. 112 и отново са задействани полицаите. И те самоотвержено се втурнали в снеговете да измъкват добричлията. Пак безплатно.

Безплатна, но често и безполезна помощ

Човещината на служителите от ПБЗН към МВР е похвална и няма цена. Но безплатната помощ прави туристите по-нехайни. А и се научиха да звънят на тел. 112 за каквото им скимне. Пияна компания от с. Езеро, Новозагорско, разкарва патрулни коли. Друг пиян от Котел разиграва полицията с фалшив сигнал. Сега получи акт и наказателно постановление за 10 000 лв.

Ако нашенецът е наясно, че своеволието в планината може да му струва здравето, а и доста пари, би бил по-предпазлив.

Има и друг проблем: служителите на ПБЗН просто не са така добре подготвени и екипирани за акции при екстремни условия в планина.

“При акция в Северния Джендем в Стара планина пратиха двама служители от Ловеч без ръкавици и обути с кубинки. А се движехме по снежни улеи високо в Балкана. Наложи се да осигуряваме единия от тях с въже. Той не ни беше от помощ, а в тежест”, обясни проблема шефът на Планинската спасителна служба Кирил Русев.

ПСС се издържа чрез застраховките

60 на сто от своя бюджет, който е 1,6 млн. лв., спасителите набавят именно от тези застраховки, обясни Русев. С парите се поддържа високата квалификация и добрата екипировка на спасителите, обучението на кучета, високопроходима техника и т.н. Доброволците планински спасители у нас са над 600 души, обединени в структури в цялата страна.

Сега много хора ще се замислят дали да платят 30 лв. за годишна застраховка, след като изникна безплатен вариант за помощ при бедствие, предоставяна от новата формация към МВР. Тя присъедини известната структура “Гражданска защита” към противопожарната охрана и борави с пари от бюджета на вътрешното министерство. Сиреч, вместо застрахователните компании да поемат сметката за спасителните операции – плащат ги с парите на всички нас, данъкоплатците.

Изниква риск безплатната услуга на новата държавна институция да намали броя на планинските застраховки и ПСС да не успее да си върже бюджета.

Голият ентусиазъм струва скъпо

При това дублиране на дейности се оказва, че реално се харчат пари от държавния бюджет за нещо, което вече е с добре уредена схема за плащане чрез частни застрахователни компании.

Най-вероятно дублирането на услугата е продиктувана от ентусиазма на новата структура в МВР да се докаже като успешна.

Иначе е любопитно по какви ведомствени тарифи отчитат в дирекция “ПБЗН” разходите за тези “безплатни” операции?

Мнението на МВР

“Служителите на ГД “Пожарна безопасност и защита на населението” извършват спасителни дейности при постъпване на сигнал в системата на телефон 112. Според законовата уредба в страната разходите за тези операции не са за сметка на бедстващите хора, а за сметка на бюджета на МВР”, обясниха в писмо до “Труд” от пресцентъра на вътрешното министерство.

Въздушната линейка още е лукс

При инфаркт високо в планината или падане от скала минутите за транспортиране на пострадалия до болница са решаващи. В тези случаи помощта на хеликоптера е безценна. Планинската спасителна служба няма свой и затова разчита на хеликоптерите от правителствения “Отряд 28”. Той е на разпореждане на министър-председателя и досега Бойко Борисов винаги е откликвал на сигналите за помощ.

Деликатният момент е, че въздушната линейка струва адски скъпо и дори планинската застраховка не може да я покрие. За един полет до Пирин на “Ми-8” за сваляне на турист до болницата вРазлог шефът на ПСС получи фактура за 3000 лв. от командира на “Авиоотряд 28” през 2010 г. В бюджета на планинските спасители обаче няма заделена сума за такива услуги.

В същото време чл. “3а” от Закона за народното здраве изрично подчертава, че спешната медицинска помощ е безплатна за българските граждани. По тази логика бяха спасени по въздух и някои жители на потопеното във вода с. Бисер през февруари т.г.

Христо Григоров, председател на БЧК: Два хеликоптера ще имаме скоро

– Г-н Григоров, притеснен ли сте от дублирането на планинското спасяване от новата структура ПБЗН?

– Проблемът не е кой ще отиде да спасява. Въпросът е икономически – с планинска застраховка от 30 лв. за цяла година всеки, който се качва в планината, кара ски и т.н. е обезпечен. И тогава екипите на ПСС го спасяват. Затова апелирам: “Българи, не си заслужава за 30 лв. да рискувате живота си! Защото акцията по спасяването ви ще излезе не 30, а хиляди левове! Но това е манталитетът ни – да минем метър, ако може! А става въпрос за пари, колкото за една хубава бутилка вино.

– Но, оказва се, избираме по-често виното.

– А ние постоянно трябва да даваме пари за оборудването на екипите, за машини, за екипировка. А пък те не могат да работят, както би трябвало в една европейска структура, защото нямат хеликоптер.

– Скъпо е наистина.

– Сега БЧК действа за получаването на два леки хеликоптера от Швейцария. Дарение, разбира се, Така няма да сме на гърба на “Отряд 28”. А и техните хеликоптери са тежки и не могат да се вдигат на голяма височина.

А тези, които ще ни дарят, са малки 1+1 човека и отзад носилка. Вдигат се на 4000 м и с тях ще решаваме бързо проблеми. При село Лозен ще е стоянката им и те ще обслужват и катастрофи по магистрала “Тракия”. Ще имаме договореност с болниците къде да караме пострадалите при автомобилни катастрофи.

Кирил Русев, шеф на ПСС:Промени в закона да уточнят кой какво прави, за да не се дублираме

– Г-н Русев, как се издържа Планинската спасителна служба?

– Ние сме към БЧК и от него получаваме 660 хил. лв. годишно. Чрез застраховки набавяме останалата част от бюджета си, който общо е 1,6 млн. лв.

Искам да е ясно, че от премията на застрахования турист нито един лев не влиза в БЧК или в ПСС. Само ако участваме в акция и докажем всички разходи с протокол, тогава застрахователната компания ни ги изплаща. Тази схема е същата, както е в Германия, в Австрия, Швейцария, Италия.

Искам да е ясно, че ако закъсалият в планината турист няма застраховка, това не може да ни спре да му помогнем, стига той да не ни откаже сам!

– Колко души сте общо в ПСС?

– Над 600 доброволци и 47 щатни служители. Непрекъснато поддържаме високата им подготовка, купуваме скъпо оборудване – моторни шейни, лавинни уреди, въжета, обучаваме кучета, поддържаме дежурни екипи…

– Имате ли контакт с новата структура в МВР?

– Да, ние сме част от готовността на страната при бедствия. Тази зима в поне 10 инцидента съдействахме на МВР. Мисля, че новата дирекция “ПБЗН” има страшно много работа, за да се дублираме.

Готви се изменение на Закона за БЧК, с което ще се уточнят и отношенията на ПСС с други организации и структури, с концесионери на ски писти, за да не се дублираме.

Материал на вестник Труд, цитан от Insurance.bg