Развиващите се страни ще станат обект на многократно по-голям обем инвестиции през следващиге две десетилетия, а новите икономически гиганти като Китай ще изпреварят досегашните лидери като източник на инвестиции. Това обаче може да доведе до усложнения, тъй като много от развиващите се страни не са готови да поемат потоците, които се насочват към тях, предупреждава в доклад Световната банка.
Новите пазари със своето сравнително по-младо и по-многобройно население ще станат най-големия източник на капитал, като Китай и Индия ще се превърнат в двата най-големи световни инвеститори до 2030 година, посочва организацията. Променящия се пейзаж може да има дълбоки последици в много области – от това кои валути ще доминират на световните пазари до възхода на нови финансови центрове, модели на парични потоци и инвестиционни приоритети, се посочва в доклада.
В същото време обаче политиците са напълно неподготвени за промените и все още се вълнуват най-вече от това какво ще се случи в близките три до 6 месеца, предупреждава Каушик Басу, главен икономист в Световната банка. „Големият въпрос, който трябава да тревожи всички ни, е какво ще се случи с основните двигатели на растежа и развитието: спестяванията и инвестициите“, обяснява той. „В известен смисъл някои от глобалните икономически сътресения, които виждаме днес, са част от ранните индикатори за това в какъв турбулентен период навлиза светът“, смята Басу.
По-рано тази седмица рейтинговата агенция S&P съобщи, че очаква нуждите от кредитиране на китайските компании извън финансовия сектор да надминат тези на американските компании в близките две години.
До 2030 година от всеки инвестиран по света долар, 60 цента ще отиват в развиващите се страни, посочва докладът. Това е огромна разлика спрямо съотношението от 2000 година, при което едва 20 % от инвестициите са в развиващия се свят. Китай ще прави около 30 % от всички инвестиции, докато делът на САЩ ще е около 11 %, а на Индия – 7 %. Според прогнозите световният икономически ръст ще е 2,6 % до 3 % на година в близките две десетилетия, а развиващите се икономики ще растат с 4,8 до 5,6 % на година.
С наливането на повече капитал от една развиваща се страна към друга, китайската валута – юанът – и монетарната политика на страната, ще имат все по-голямо влияние върху останалия свят и ще намалят влиянието на САЩ и еврозоната.