Щетите, нанесени от политически проблеми като гражданско неподчинение, бунтове, войни и т.н. обикновено са изключени от общите застрахователни полици. С дребния шрифт, уточняващ тези изключения, много застрахователи се застраховат срещу големи и непредвидими плащания. Напоследък обаче политическите рискове се разрастват по цял свят и застрахователната индустрия изглежда е решила да се възползва от отворилата се ниша и започва да предоставя все по-голямо покритие срещу тях, се посочва в материал на Ройтерс.
Компаниите могат да намерят голямо разнообразие от полици, с които да защитят своите заводи, хотели или мини от бунтове, политическо насилие, особено в развиващите се страни. Напоследък обаче тези рискове са актуални и в Европа, особено след противоречиния план за спасяването на банките в Кипър, който принуди много вложители да споделят загубите.
Кит Браунлес, специалист по политически рискове в застрахователния брокер Arthur J Gallagher & Co посочва, че има ръст на запитванията от клиенти за застраховки срещу увеличаване на данъците върху банковите сметки. „Търсят защита срещу конфискация на активи в банките, или пък срещу наказателни данъци, което е друга форма на конфискация“, обяснява той.
За изпълнителните и финансовите директори на компаниите е важно да покажат, че са предприели действия за защитаване на активите си. Това е важна стъпка към изпълняването на по-високите стандарти за корпоративно управление, които са в сила след финансовата криза. По този начин те отчасти могат да се спасят и от критики от акционерите.
„Тези решения се вземат на много високо ниво в компанията“, обяснява Нурия Горог, директор по кредитни и политически рискове в Zurich Insurance Group. Компанията е един от големите играчи на този пазар и предоставя покрития до 150 милиона долара на транзакция за период до 15 години. Горог допълва, че финансовите директори и риск мениджърите държат да изследват всички възможности за намаляване на политическия риск, преди да вземат инвестиционно решение.
За увеличаването на тревогите на компаниите спомага и Европейският съюз. След плана за кипърските банки през март, финансовите министри от ЕС се договориха за нови правила за спасяването на фалиращи банки, които ще изискват големите депозитори да споделят загубите.
„Кипър повдигна множество въпросителни“, посочва Браунлес като добавя, че остава под съмнение кой ще се съгласи да предостави покритие за подобни рискове. „Трябва да си много смел човек, за да застраховаш този риск“, твърди той.
Засега е трудно да се намерят точни и актуални данни за пазара, но има признаци, че все повече застрахователи разглеждат възможността да застраховат политически рискове.
„Капацитетът на пазара се увеличава постоянно“, посочва Изабел Жирарде от компанията Euler Hermes. По думите й този пазар е нараснал с 10-20 % в последните 5 години.
След спад по време на финансовата криза, обемът на новозастрахованите активи в областта на инвестиционното застраховане, където са включени и някои политически рискове, е нараснал с 20 % през 2012 година до 94 милиарда долара на година, сочат данни на застрахователната асоциация Berne Union.
Все пак, компаниите нямат желание да застраховат всичко. Така например застрахователине нямат никакво желание да покриват рискове в Египет. „Не можеш да застраховаш къща, която вече гори“, гласи една от поговорките в индустрията.
Като цяло обаче на другите места по света предлагането на застраховки срещу политически рискове отчита стабилен ръст. За това помагат и тенденции като нарастващите международни инвестиции в добиването на суровини и увеличените транзакции между развиващите се икономики. Банките все повече изискват такова покритие като условие да спонсорират проекти.
Данни на компанията Gallagher показват увеличение на капацитета за рискове, свързани с проекти, от около 1,7 милиарда долара на риск през юли. Ръстът е 3,2 % от началото на годината, а за 2012 година увеличението е 22 %. Капацитетът за политически рискове, свързани с търговията, е нараснал със същия темп. Част от този ръст идва от влизането на нови играчи на пазара като Brit Group и синдикати от застрахователния пазар Lloyd’s of London. В същото време и доказали се застрахователи на политически риск също увеличават дейността си на гози пазар, окуражени от обещаващата възвръщаемост.
Застраховането на политически риск е скъпо и обикновено цената се изчислява в проценти, а не в промили, както при имущественото застраховане. „Натискът за увеличаване на възвръщаемостта като последствие от ниските лихви кара компаниите да влагат повече пари в специални застраховки, където доходността е по-висока. Политическите рискове са една от тези области“, обяснява брокерът Андрю ван дер Борн от Willis Group Holdings.
Като цяло цените за застраховане на политически рискове са стабилни, като на увеличаващото се търсене се отговаря с увеличено предлагане, посочват брокери. Исковете по тези полици са с ниска честота, но за големи суми, така че сметките за приходи на компаниите все пак могат да излязат положителни. „Исковете за политически рискове обичайно са цялостни, а не частични, и не са необичайни обезщетения за милиони или стотици милиони долари“, обяснява Роджър Шварц от Aon Risk Solutions.
От началото на финансовата криза застрахователите на политически рискове са изплатили обезщетения за общо около 3 милиарда долара. Годишните им премии пък са между 1,3 и 1,5 милиарда долара.
Компаниите или банките, които искат да застраховат политически риск за електроцентрала или мина, могат да договорят много големи покрития – до 2 милиарда долара за транзакция. В тези случаи рискът се застрахова от група застрахователи, които си разделят отговорността.
В същото време компаниите преразглеждат стабилността на веригите си за доставки и местата, на които те са уязвими, а брокерите и застрахователите предлагат услуги, с които да им помогнат да следят политическите рискове.