Министерският съвет одобри проекта на новия Кодекс за застраховането. Проектът има за основна цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2009/138/ЕО относно започването и извършването на дейността по застраховане и презастраховане (Платежоспособност II), както и на последващите й изменения и допълнения с Директиви 2011/89/ЕС, 2012/23/ЕС, 2013/58/ЕС и 2014/51/ЕС. Проектът е публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерството на финансите (МФ) до 20 юли, включително.
Директива 2009/138/ЕО установява нова рамка за определяне на капиталовите изисквания на застрахователите и презастрахователите в зависимост от техния рисков профил, както и въвежда изисквания за осъществяване па рисково-базиран надзор върху дейността им. В новия кодекс се предлага и усъвършенстване на нормативната уредба с цел по-добра защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, както и регламентиране на съществуващи договорни практики.
Капиталови резерви според риска
Съгласно изискванията на Директива 2009/138/ЕО се въвежда нов режим за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите на базата на отчитане на всички количествено измерими рискове, на които са изложени. Изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност ще става по стандартна формула или на базата на вътрешен модел, който ще се разработва от застрахователя или презастрахователя и ще подлежи на предварително одобрение от Комисията за финансов надзор.
С транспонирането на Директивата се усъвършенстват и изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Регламентират се функциите по управление на риска, вътрешен одит, функция за съответствие и актюерска функция.
Новият кодекс предвижда застрахователите с по-ограничен обем на дейност да продължат да извършват дейността си при действащите изисквания във връзка с финансовото състояние, което ще им спести разходи за адаптиране към новия режим. Застрахователите, които изберат да се възползват от този облекчен режим, няма да могат да извършват дейност в друга държава членка на ЕС при условията на правото па установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
Защита на потребителите
С проекта на кодекс се предлага доразвиване и усъвършенстване на уредбата на застрахователния договор. Целта на предлаганите промени е повишаване на защитата на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и съобразяваме със съвременните тенденции и практики в застрахователното договорно право в държавите членки на Европейския съюз.
Предлага се законова регламентация на някои пови институти, които понастоящем се прилагат на българския застрахователен пазар като договорна практика. Предлага се уреждане на законово равнище на сключването на застрахователен договор за бъдещ застрахователен интерес. Регламентира се институтът на застрахователния период. Допуска се сключването на безсрочен застрахователен договор, на многогодишен застрахователен договор, както и на договор за застрахователен период по-кратък от една година. Регламентира се възможността за автоматично подновяване на застрахователния договор само за един застрахователен период след изтичане на договорения срок. Въвеждат се институтите на ретроактивното и предварителното покритие.
Доразвива се уредбата на сроковете за произнасяне на застрахователите по застрахователни претенции. Въвеждат се нови окончателни срокове за произнасяне но застрахователни претенции, с което да се гарантира на ползвателите на застрахователни услуги да получат своевременно застрахователното плащане или да могат да предявят претенцията си по съдебен ред.
Със законопроекта се предвижда доразвиване на уредбата на застраховката за обезпечение па заем или банков кредит. Въвежда се възможността за застраховане на имущество по договорена стойност. С цел повишаване защитата на застрахованите лица и на третите увредени лица се предлага обща уредба и на задължителните застраховки „Професионална отговорност”.
„Гражданска отговорност“ валидна в ЕС и системата „Зелена карта“
По отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се предлага срещу единна премия да се осигурява, както покритието за Република България, държавите членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, така и за всички държави, които членуват в системата „Зелена карта”. С проекта на Кодекс за застраховането се допуска, когато е уговорено между страните, договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да може да бъде сключен за срок до три години. Във връзка с по- прецизно транспониране на разпоредбите на Директива 2009/1ОЗ/ЕО се предлага минималният лимит на отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт да се промени на 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. В съответствие с практиката в други държави членки на Европейския съюз, се предлага разширяване на покритието на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за определени случаи, в които липсва вина на водача, но независимо от това е справедливо увредените лица да могат да получат обезщетение.
Застраховките „Живот“ гарантирани като влоговете
Предлагат се промени и в областта на несъстоятелността на застрахователите, като се прави предложение ролята на синдик да се изпълнява от Гаранционния фонд. По този начин ще се гарантира по-голяма ефективност, както при извършване на ликвидацията па застрахователния портфейл, така и с оглед поемането на разходите по несъстоятелността.
Също така, се предлага изравняване на гарантираните застрахователни вземания при несъстоятелност на животозасграховател с размера на гарантираните влогове при несъстоятелност на банка. Предвидено е Гаранционният фонд да изплаща вземанията на всички лица при несъстоятелност на животозастраховател, като се гарантират вземания в един застраховател независимо от броя на вземанията на оправомощеното лице и размера им – до 196 000 лв.