Някога лидерите на пазара за електроника идваха от Япония – Sony, Sharp, Panasonic В момента обаче тези компании са затрупани с куп проблеми и губят милиарди долари на година. Как успяха могъщите японски компании да паднат толкова надолу? Този въпрос анализира кореспондентът на Би Би Си в Токио Рупърт Уингфийлд-Хейс.
Ако искате да разберете какво се е объркало в индустрията за електроника в Япония, просто се повозете на метрото в Токио. В по-голямата част от него вече има 3G мобилна мрежа. Тъй като не е разрешено да се говори по телефона в метрото, нито пък в обществения транспорт, всички трескаво пишат SMS-и или пък ровят в интернет. По-любопитното е какви устройства използват за тази цел. Резултат от бърз поглед наоколо показва, че 80 % са с iPhone.
Това не е научно доказателство, но е доста показателно. Там, където едно време всички слушаха музика на Sony Walkman, днес доминират продуктите на Apple и Samsung. Дори в родината на Sony.
Доказателствата се виждат и във финансовите отчети на компаниите. Японските гиганти за електроника отдавна са на червено. Sony може и да отбележи малка печалба тази година, за пръв път от 2008 г. насам. Panasonic обаче вероятно ще опише загуба от 9 милиарда долара, а Sharp губи пари толкова бързо, че ако не получи някоя голяма финансова инжекция, няма да оцелее още една година.
Но какво толкова се е объркало?
Според базирания в Токио икономист Герхард Фазол гигантите от Япония са били изместени от дигиталната революция. Японските гиганти, по думите му, всъщност са построили своите империи, създавайки сложни електрически машини – цветни телевизори, радиа, касетофони, хладилници, перални. Те са съдържали и електронни компоненти, но като цяло са механични устройства.
Когато идва дигиталната революция, светът се променя.
„Sony Walkman е класически пример“, обяснява Фазол. „В него няма никакъв софтуер, той е изцяло механичен. Днес трябва да имаш софтуерни бизнес модели, които са напълно различни“, посочва анализаторът.
Дигиталната революция е променила не само начина, по който електронните устройства работят, но и начина, по който се произвеждат. Целият модел на производство се променя, когато компаниите изнасят производството в страни с евтина работна ръка. Това поставя печалбите на японските компании под голям натиск.
„Погледнете Apple“, казва Фазол. „Те правят iPod и iPhone. Печалбата на Apple от тях е поне 50 %. Хората казват, че iPhone се прави в Китай, но сигурно едва 3 % от стойността на един телефон остава в Китай. Затова е много трудно днес да забогатееш с компания от калибъра на Panasonic само с производство, трябва да направиш много повече“, посочва икономистът.
Шефовете на Panasonic и Sharp отказват запитванията за итервю на Би Би Си, но пък шефът на друга японска компания – Hitachi, се съгласява да говори по проблемната тема. 66-годишният Хироаки Наканиши пое компанията през 2010 г. в момент, в който тя бе на червено. Той незабавно реши да направи нещо много нетипично за Япония. Затвори или продаде губещите подразделения, повечето от които работещи в областта на потребителската електроника.
„Дигиталната технология промени всичко“, признава той. „В телевизионната индустрия това означама, че само един чип е необходим, за да се създаде голяма и висококачествена телевизионна картина. Затова и днес всеки може да го ваправи. Това означава, че новите играчи от Корея и Китай сега имат предимство“, посочва Наканиши.
Hitachi изгражда репутацията си като предлага най-добрата технология. Днес обаче конкуренцията е на други нива – кой има най-добри продажби, маркетингова стратегия и бюджет за реклама. Наканиши признава, че японските компании просто не могат да се справят с това.
„Структурата на индустрията напълно се промени. Не можем да се приспособим към такава среда. Затова и се отказах от тези сегменти“, посочва той.
Наканиши решава да върне Hitachi към основния бизнес на компанията – тежкото инженерство. Газови турбини, парни турбини, ядрени електроцентрали, високоскоростни влакове. Това са областите, в които според него компанията може да се справи по-добре, особено в настоящия развиващ се свят.
„В развиващите се страни нямат специфично планиране и ноу-хау за строителството на големи инфраструктурни проекти, но ние имаме“, обяснява той. „Въпросът не е просто да продаваш машини, но и инженерство, планиране, дори понякога финансиране на проекти. Целият този процес е нашето най-голямо предимство“, посочва Наканиши.
Неговата стратегия изглежда работи и Hitachi отново е печеливша компания. Влаковете на Hitachi са фаворити да заместят всички британски високоскоростни влакове по вътрешноградски линии.
За другите технологични компании обаче няма да е толкова лесно. Засега Sony е най-силната от тях, но дори и тя в днешни дни печели повече от продажбата на застраховки, отколкото от производството на електроника. Panasonic и Sharp се справят още по-трудно.
Герхард Фазол смята, че за пореден път японските компании трябва да се поучат от Америка, както са правили и през 50-те и 60-те години. „Не е случайност, че много от най-успешните компании днес са в Силиконовата долина. Компании като Cisco и Oracle не са засегнати от корейската конкуренция. Япония трябва да стане страна на мозъците.“, посочва той. Според Фазол в момента Япония е като Великобритания или Швейцария. По думите му, м страната има много умни хора и много добро образование и този потенциал понякога може да се открие чрез технологичната индустрия, но в други случаи става само чрез софтуерната индустрия. А софтуерът е пренебрегнат в Япония, посочва Фазол.