Полярни студове, невиждани наводнения и февруарски жеги носят щети за милиарди
Невиждани климатични аномалии сполетяха Европа и Северна Америка тази зима. От полярно ниски до рекордно високи температури и бури, продължаващи седмици, шокират населението и нанасят огромни щети на икономиките и застрахователите. Прави впечатление, че тазгодишните бедствия, свързани с климата, сериозно се различават от обичайните подобни бедствия. Въпросът е какво се случва и в каква посока ще се развива.
Голяма буря, ураган или порой, който преминава със сила за ден-два и оставя зад себе си разруха и щети за милиони, е сред обичайните бедствия в портфейла на застрахователите. От края на 2013 година обаче представата за бедствие в Европа и Северна Америка започна да се променя. Още през декември САЩ бяха ударени от невиждана зима, като полярният студ достигна до южни щати като Джорджия и Алабама. В същото време Великобритания стана свидетел на една от най-ужасяващите Коледи в историята си, след като голяма част от страната стана жертва на лошо време и бе наводнена. Хиляди домакинства прекараха празниците без ток, а някои и до днес са без захранване. Тези събития нямаше да предизвикат чак такъв интерес, ако бяха приключили в рамките на няколко дни и възстановяването беше започнало. Тревога обаче буди фактът, че вече трети месец ситуацията с лошото време и във Великобритания, и в САЩ, остава, при това извън рамките на обичайния за съответния район климат през зимата. През САЩ минаха няколко вълни на полярен вихър, а щати като Алабама и Флорида бяха затрупани със сняг. Положението бе бедствено, тъй като местните власти нямат необходимата техника за борба с подобни стихии. Великобритания – традиционно дъждовна и влажна страна, пък стана жертва на потоп, въпреки подготовката и ресурсите си. Той също премина на няколко големи вълни, между които положението остава бедствено заради пропитата с вода почва. Тревожното и в двата случая е, че няма ясни изгледи кога продължаващата вече месеци аномалия ще свърши. Не можем да пропуснем и България, която пък става свидетел на рекордно топло и сухо време за сезона и неясни перспективи за предстоящите сезони и възможните аномалии в тях. Топлото и сухо време радва повечето от нас, но нетипичната за този период жега може да се отрази на посевите.
Освен огромния стрес, последствията от необичайното време се измерват в милиарди и дори трилиони долари. Само за януари бурите в САЩ ще струват на застрахователите 1,4 милиарда долара, а общите икономически загуби се оценяват на 3 милиарда долара. Разчистването на последиците от наводненията във Великобритания може да струва до 1 милиард британски лири, или близо 1,7 млрд. долара, оценява компанията PricewaterhouseCoopers. Щетите от потопа в страната тепърва ще се изчисляват, а проблемите може да продължат с месеци. Не е изключено дори след спирането на валежите нивата на подпочвените води да продължат да се покачват и да доведат до нови усложнения. Според експерти, всяко пострадало домакинство ще предяви щети за 30 000 – 40 000 британски лири. Общата сума на щетите е трудно изчислима. Друга последица по всяка вероятност ще са повишените застрахователни разходи за домакинствата в рисковите райони.
Какви са тези аномалии?
Вероятно те ще бъдат приети от застрахователите като обичайни природни бедствия и щетите ще бъдат изплатени по този ред. Още от пръв поглед обаче е видно, че случките във Великобритания и САЩ и дори отчасти в България, твърде много си приличат, за да бъдат разглеждани като отделни случайни събития. Подобни изводи, направени от лични наблюдения, бяха подкрепени и от науката.
Учени от Американската асоциация за напредък в науката, базирана в Чикаго, публикуваха доклад, в която обясняват причината за сегашното лошо време. От техните изводи обаче става ясно, че бедствията тази година са в резултат не на случайни явления, а може би на променящ се изцяло климатичен модел, който да очакваме и в бъдеще.
Продължаващото със седмици еднотипно лошо време е пряко свързано с въздушно течение, което до голяма степен определя климата в Европа и Северна Америка. Това масивно течение се образува от разликите между температурите на Северния полюс и в умерените ширини. Колкото по-голяма е разликата, толкова по-бързо и мощно е течението. Течението може да бъде сравнено с река, течаща надолу по стръмен склон. С висока скорост и голяма мощ, тя може да преодолее множество препятствия. По същия начин, ако течението е мощно, то може лесно да неутрализира формирали се депресии или бури в определени райони. Сега обаче, заради повишаването на температурите в Арктика, течението е слабо. Така бурите и поривите на лошото време остават блокирани със седмици над един и същи район, обясняват учените.
„Изглежда, че моделите на времето се променят и хората забелязват, че времето в техния район не е както преди“, посочва проф. Дженифър Франсис от университета „Рътгърс“ в Ню Джърси. „Можем да очакваме много от едно и също нещо, и можем да очакваме това да се случва по-често“, посочва тя.
Дали това е израз на сериозна климатична промяна, обаче, е още рано да се каже, пояснява проф. Франсис. „Арктика се затопля бързо едва през последните 15 години. Данните, върху които имаме поглед, са много малко и затова е трудно да определим ясен сигнал“, добавя тя. С напредването на времето и събирането на още информация обаче ще бъде получен категоричен отговор и на този въпрос.
Рано е да се каже и какви ще са последствията за икономиката и застрахователите от тези климатични промени. Логично е да се предположи обаче, че щетите тази година ще бъдат изплатени, но през следващата година премиите може да поскъпнат. Друго логично продължение е промяна изцяло на модела за застраховане на бедствия, свързани с климата, каквато вече се обсъжда във Великобритания. Там обект на такава дискусия е застраховането на наводнения, което се осъществява от общ фонд от застрахователи, подпомаган и от държавата. Ако бъде доказана тенденцията за промяна на климатичните модели, няма да е изненадваща и цялостна смяна на концепцията за застраховане на бедствия, свързани с климата. Защото представата за бедствие започва да се променя.