Напредъкът в областта на генетиката е неоспорим и никой не отрича неговата сериозна роля в откриването и предотвратяването на заболявания, скрити в гените ни. От родители на деца могат да се предадат сложни и често застрашаващи живота заболявания, които съвременните учени се опитват да преборят чрез все по-задълбоченото разбиране на генома на човешкото същество.
Изглежда, че това няма много общо с бизнеса на застраховането. Но съществуват стотици застрахователни продукти, свързани със здравето и живота на човека. Още преди няколко години американският сенат забранява на работодателите и застрахователите да използват резултатите от генетичните тестове за взимане на решение за наемане на работа или застраховане на даден индивид. Къде в този случай се намира справедливото решение?
Още в началото на проекта за изследване на човешкия геном са отделени средства за създаване на специална работна група за етичните, законовите и социални последици от откритията на учените. Първите предписания на групата стават известни още през 1993 г. С разкриването на все повече генетични фактори, отговорни за различни здравословни състояния, застрахователите имат възможност да отказват застраховки на все по-голям брой търсещи покритие. Изискванията за подлагане на генетични тестове могат да бъдат пренебрегнати с надеждата да успееш да се сдобиеш с осигуровка. Но от друга страна остава рискът да не се открие навреме предразположеност към предотвратима болест. Така че работната група подкрепя забраната на сената за достъп до резултатите от генетичните изследвания на индивида при застраховането му. Това отговаря в по-голяма степен на хуманната насоченост на групата за изследване на човешкия геном.
Дали това е справедливо за застрахователите? Прогресът в разчитането на човешкия геном всъщност показва ясно едно – генетичните тестове не могат да играят така мечтаната роля на дефинитивно решение. На първо място, трябва да се вземе предвид пълната картина от генетични рискове на даден индивид. При положение, че съществуват над 150 милиона места в човешкия геном, където вариациите биха имали значение за здравословното състояние но човека, остава въпроса за обема и цената на такова пълно проучване. Вярно е, че са открити и генетични вариации, които представляват добре дефиниран риск – например увеличаване на риска от развитие на диабет тип ІІ. Но развитието на диабет се влияе силно и от останалите генетични комбинации в индивида, както и от фактори на околната среда.
Затова, преди да подкрепим взимането на решение въз основа на генетични тестове, нека дадем време на науката да се разрови и да натрупа повече познания по проблема.