Работниците от трети страни трябва да имат същите права по отношение на условията за работа като тези на гражданите на ЕС. Това се посочва в предложението за директива за ‘единно разрешително’, прието днес от европейските депутати. Целта на законопроекта е да опрости процедурите както за мигрантите, така и за работодателите им, чрез въвеждането на единно разрешително за пребиваване и работа
Предложената от Комисията директива, която беше приета от Парламента с 311 гласа “за”, 216 гласа “против” и 81 “въздържали се”, ще намали бюрокрацията и ще улесни процедурите за прием на имигранти, кандидатстващи за работа и пребиваване в страните от ЕС. Според текста на проектодирективата, работниците от трети страни ще получават своите разрешителни за работа и пребиваване чрез една единствена административна процедура.
На чуждестранните работници ще бъде предоставена система от общи права – подобни на тези на гражданите на ЕС, като равно заплащане и безопасност на работното място, работно време, отпуски и достъп до социално осигуряване.
В същото време, решението за предоставяне на достъп на работници от трети страни до територията и трудовия пазар на дадена държава членка, както и определянето на допустимия им брой, ще остане въпрос на национално равнище.
Мерките на предложената директива няма да важат за служителите на международни предприятия, изпратени на работа в някой от офисите на компаниите в ЕС – т.нар.служители с вътрешнокорпоративен трансфер, както и за сезонните работници. Тези две категории работници ще бъдат обхванати от нови европейски директиви. Изключени от директивата за единно разрешително са и дългосрочно пребиваващите граждани от трети страни и бежанците, които вече са обект на други европейски правила.
Държавите членки ще могат да ограничават достъпа на чуждестранните работници до социално осигуряване. Изключение ще правят тези, които в момента за наети на работа, или тези, които са работили поне 6 месеца, и са регистрирани като безработни. По отношение на семейните помощи, страните от ЕС могат да решат да ги прилагат само за работниците, упълномощени да работят за срок, по-дълъг от 6 месеца.
Работниците от трети страни ще могат да претендират за данъчни облекчения в страните, в които пребивават. Семействата им обаче ще могат да се възползват от тези облекчения, само ако живеят в същата европейска страна.
Чуждестранните работници ще могат да получават пенсиите си, когато се завърнат в своите страни по произход, при същите условия и равнища, като тези за европейските граждани.
Измененията, приети от депутатите, ще бъдат разгледани от европейските министри на правосъдието и вътрешните работи. Според Лисабонския договор, Парламентът и Съветът имат равни законодателните си правомощия по въпросите на имиграцията.
Великобритания, Ирландия и Дания няма да участват в приемането на директивата.