Провалът на социалната мрежа на борсата повлече надолу американската икономика
Социалната мрежа „Фейсбук“, която е незаменима част от ежедневието на стотици милиони хора по света, все повече започва да прилича на поредната голяма измама. Балонът се надуваше в продължение на осем години, но само на теория. Потребителите се множаха лавинообразно, и с тях предположенията колко ли струва компанията. Оценките за над 100 милиарда долара предизвикаха истерия в седмиците преди пускането на борсата на акциите на компанията, а хиляди инвеститори и анализатори тръпнеха в очакване на големия ден, в който търговията ще започне, настоящите притежатели на компанията ще станат милиардери, а хората по целия свят потенциално ще получат същата възможност като купят акции на „Фейсбук“. На 18 май обаче балонът се спука и истерията продължи, но в обратна посока. „Фейсбук“ се провали.
Макар още да се смята, че компанията стува милиарди долари, излизането й на борсата бе вероятно една от най-големите грешки. То е и едно от най-големите сътресения на американската финансова система след кризата от 2008 – 2009 г. и донякъде помрачи признаците на възстановяване. Още не може да се каже коя бе най-голямата грешка, довела до борсовия провал. От една страна, реалната стойност на „Фейсбук“ е невъзможна за изчисляване. Основният актив на компанията е един огромен масив от информация и потребители, за които не е измислена формула за оценка. Личните преживявания, снимки и връзките между хората никога досега не са били възприемани и използвани като икономически актив, поне не в тези мащаби, които предоставя „Фейсбук“. Всъщност, и в момента не е напълно измислено как точно да се добива полза от тази информация и каква възвръщаемост и печалба носи тя. Продажбите на реклама са само част от това перо. Затова е много вероятно една от големите гершки да е била допусната при опитите за изчисляване на стойността на компанията. Трудно е да се посочи кой е виновен за това, тъй като досега не е известен метод за подобно изчисление.
Анализатори обаче посочват и други лоши решения, свързани с пускането на борсата на „Фейсбук“. Още преди то да бъде обявено, във финансовите среди имаше скептицизъм, че компанията може да не запази досегашния си растеж през идните години и дори има отлив на потребители. До преди 3 месеца финансите на „Фейсбук“ бяха тайна за обществеността, тъй като компаниите, които не са листвани на борсата, не са длъжни да публикуват финансовите си отчети. Публикуването им в рамките на първичното публично предлагане донякъде внесе спокойствие, тъй като се декларират много добри печалби и прогнози за още по-голям растеж. Докато обаче американските банки и финансови оператори подготвяха пускането на борсата, съмненията пак се появиха. В последните седмици ключови инвеститори като Уорън Бъфет заявиха, че няма да инвестират във „Фейсбук“. А източници от финансовия сектор започнаха да разнасят слухове, че финансите на компанията са разклатени и очакваните печалби за второто тримесечие няма да бъдат постигнати. На този фон компанията вместо да вземе мерки за защита, предприе странен ход – увеличи първоначалната цена на акциите до 38 долара „заради голямото търсене“. Пак по същата причина бе обявено и че броят на продаваните акции ще бъде увеличен с 25 %. Според анализатори, това е и една от най-големите грешки, довела до конфузната ситуция в момента. „Фейсбук“ просто е бил излишно надценен. Ако акциите бяха пуснати по 19 – 20 долара например, те вероятно щяха да вървят нагоре, или поне да останат стабилни, вместо да се сринат на втория ден, изчисляват експерти.
Дългоочакваният 18 май започна с фалстарт. Търговията на борсата „Насдак“ закъсня с близо час заради технически проблем. Когато тя най-после започна, акциите скочиха с 10 %, но само за кратко. В края на деня те бяха с едва 23 цента по-скъпи от първоначалната цена. Следващият тръжен ден – 21 май – се оказа „черния понеделник“ за „Фейсбук“. Акциите паднаха с над 10 % и в следващите три дни изгубиха още толкова от стойността си. Според песимистите, сега цената може да падне и под $ 10. Но както при всяко нещо, и това, колкото и неприятно да изглежда, донесе щастие на мнозина.
Сред най-големите щастливци са основателят Марк Цукърбъг и още няколко първоначални инвеститори в компанията. Оказа се, че още в първите часове на търговията Цукърбърг е продал 30 милиона свои акции на висока цена и е спестил $ 178 млн. Това подхрани твърденията, че малък кръг големи инвеститори са знаели предварително, че компанията няма голям шанс, и са се опитали да се отърват от дяловете си и да забогатеят, докато балонът не се е спукал. И успели.
Тези твърдения не са само повод за коментари и разсъждения. На базата на тях разгневени инвеститори заведоха дела срещу Марк Цукърбърг и двете банки посредници за първичното публично предлагане – „Морган Стенли“ и „Голдмън Сакс“. От една страна се твърди, че банките са дали лоши съвети на компанията при оценката на акциите. От друга страна те са обвинени, че предварително са знаели за влошаващите се резултати на „Фейсбук“ и за това, че високите темпове на растеж са застрашени, но са го споделили само с тесен кръг важни инвеститори. Така „големите риби“ са имали възможност да се отърват от лошите акции, а малките инвеститори сега губят милиони. Тази информация се разследва и от Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
Въпреки че ще мине известно време докато твърденията бъдат доказани или опровергани, ефектите от тях вече са в сила. От „Морган Стенли“ вече обявиха, че ще компенсират някои от инвеститорите, които са платили за надценени акции, което би означавало загуби за банката на фона на крехкото възстановяване от кризата на американската финансова система. Някои икономисти имат и по-черни прогнози – че провалът на „Фейсбук“ може да повлече надолу цялата американска икономика. Според анализатора Пол Фарел от MarketWatch компанията е една от тези, които се смятат за „твърде големи, за да се сринат“, но ако това се случи, се стига до нова голяма криза. Фарел прави уместно сравнение с краха на дот-ком бума от 2000 г. или ипотечната криза, довела до фалита на големи банки през 2008 г.
На фона на всички тези информации и твърдения, „Фейсбук“ започва да прилича и на нещо друго гигантско и малко плашещо – на огромна пирамида. Би било пресилено да твърдим, че става въпрос за една от онези огромни измамни схеми, но на практика има и доста общи неща. Първо, става въпрос за голяма компания. Второ, в нея са въвлечени много хора, убедени (да не използваме думата „примамени“) да инвестират много пари. Трето, малко след събирането на парите схемата се срива. И загубите са огромни. Разбира се, не можем да твърдим, че „Фейсбук“ е създаден за измама или че е една голяма измама. Поредица от грешки и неблагоприятни обстоятелства обаче напомнят зловещо за поговорката „Пътят към ада е постлан с добри намерения“.