Черната за застрахователите 2011 година бе изпратена с надежда за по-печеливша и по-малко бедствена 2012 г. Тези надежди се оправдаха в първото тримесечие, което премина сравнително спокойно откъм бедствия и щети, но пролетта изправи застрахователните компании пред ново голямо предизвикателство. Земетресенията в България, и най-вече това в Италия, са нов голям разход в бюджетите на европейските застрахователи и правителства. И не толкова самите трусове са проблемът. В бизнеса и обществото отново се заражда страхът, че кошмарът ще продължи с по-тежки последици.
Земетресението от миналата седмица в Северна Италия, в района на Болоня, уплаши сериозно местните хора и получи голям отзвук в Европа. Макар унищожителен и с жертви обаче, първият трус се размина със сравнително малко паника, на фона на предишното земетресение в страната от 2009 г., когато в района на Акуила загинаха стотици хора, а цели селища бяха изравнени със земята. Италианците просто приеха бедствието и започаха бавно да възстановяват щетите и да мислят как да подредят разрушеното си от труса ежедневие.
Тепърва започваше изчисляването на щетите от труса край Болоня, когато земетръсната вълна се пренесе и у нас. Земетресението от 5,8 по Рихтер, което удари района на Перник и се усети силно и в София, изплаши и българите и подхрани страховете, че за Европа идват тежки дни.
Дните след първите, почти едновременни трусове в Италия и България, бяха изпълнени с вторични по-слаби трусове и тревоги, че земята отново може да се разтресе силно под нас, с по-тежки последици върху отслабените от първото бедствие сгради. Все пак, всички продължиха напред с надеждата, че най-лошото е минало и предстои възстановяване.
Това, за съжаление, не се оказа съвсем вярно. Силни вторични трусове продължиха да плашат перничани, а природата не пощади и Италия. Ново 5,8 по Рихтер удари северната област Емилия-Романя, близо до първия епицентър. Сградите, оцелели при първия трус, паднаха. Десетки хора, опитващи се да възстановят жилищата или поне вещите си, бяха затрупани под развалините. Общият брой на жертвите от двата труса нарасна до 24, а материалните щети се увеличиха неколкократно. Зловещо, но недалеч от истината е да се каже, че вторият трус заби важен пирон в ковчега на италианските финанси и икономика. Този неприятен не само за Италия, но и за Европа и света извод, можем да направим от някои цифри и съобщения, които се появиха след труса.
До 700 милиона евро може да струват на застрахователите двете земетресения, според проучване на компанията за оценка на риска Equecat. След първоначалния трус изчисленията бяха за 100 – 200 милиона, но второто земетресение ги увеличи лавинообразно. С право можем да твърдим, че България, и дори Перник, където трусът у нас бе най-разрушителен, извади голям късмет. Макар пострадалите в миньорския град да са изправени пред дълги месеци на възстановяване и пред много финансови трудности, тъй като възстановяването ще е много скъпо, те могат да въздъхнат с облекчение, че не са свидетели на жертвите и разрушенията, които сполетяха Италия при почти същите характеристики на труса. За късмет, земетресението у нас не причини и сериозни щети върху бизнеса и икономиката, а застрахователите също ще могат да си отдъхнат, тъй като за щастие или нещастие повечето от щетите не са застраховани и те нямат ангажимент към тях.
Италия обаче получи силен удар в това отношение и бе бутната още една стъпка надолу към дъното на икономическата и финансова криза. Пострадаха както частните, така и държавните финанси. Фермерите обявиха, че загубите от земетресенията в техния бранш са за 500 милиона евро. Организацията на работодателите Confindustria също предрече, че стотици милиони евро ще бъдат щетите в нейните редици. В Емилия-Романя няколко фабрики са изравнени със земята.
Страната, която от месеци е сред застрашените да изпаднат в неплатежоспособност и е принудена да плаща рекордни лихви по държавните си облигации, за да си осигури кредитиране, сега ще трябва да направи нови, непредвидени и допълнителни разходи в и без това постния си бюджет, за да се възстанови. Крутите мерки за икономии, предприети от временното правителство на Марио Монти за да се избегне дългова криза като тази в Гърция, ще бъдат усилени и ще започнат да тежат още повече на италианските граждани и на бизнеса. След труса Монти обяви нов удар, който ще порази както икономиката, така и обществото – удар по цените на горивата. За да се съберат пари за възстановяването на Емилия-Романя, ще бъде увеличен данъкът върху горивата с по два евроцента на литър, които ще дойдат от джобовете на всички потребители. В същото време се предвиждат нови бюджетни икономии, за да се финансира възстановяването. В същото време приходите в хазата ще намалеят, тъй като жителите на пострадалите райони ще бъдат освободени от данъци до септември и ще полуат възможност да закъснеят с плащанията по ипотеките си. Това ще стане на фона на унищожени бизнеси и производство за стотици милиони евро, които ще дръпнат още по-надолу и без това буксуващата икономика на страната.
От тук започват и по-големите страхове – как ще се отрази тежкият период за Италия на и без това затруднената Европа и на света, който е сериозно притеснен от европейските проблеми. Миналогодишното бедствие в Япония спря огромна част от световното производство за седмици и причини хаос във веригите за снабдяване. Ролята на Италия на европейската и световна карта е малко по-различна в икономическо отношение от тази на Япония, но е също толкова важна. Неприятно съвпадение е, че Италия е една от европейските държави, които са на прага на дългова криза. Вече виждаме какво се слува с Гърция – унищожителна рецесия и почти пълна липса на ефективност от стотиците милиарди евро, които бяха налети като помощ в южната ни съседка. Задълбочилата се икономичска, политическа и социална криза в страната е на път да изкара Гърция от Еврозоната и така да разклати цялата Еврозона. Подобен сценарий с Италия или Испания би бил пагубен за валутния съюз. За съжаление, бедствието в Италия побутна страната още една стъпка към него и отдалечаването ще бъде огромно предизвикателство.