Вторият спасителен пакет може и да не спаси Атина, ще трябва и трети
Европейският съюз одобри втори спасителен пакет за Гърция след 13-часови ожесточени преговори в Брюксел. Това се наложи, след като страната не успя да постигне почти никакъв напредък в икономиката и държавните си финанси с първия спасителен план от 110 милиарда евро, отпуснат през май 2010 г. За двете години оттогава южната ни съседка продължава да затъва, безработицата расте, заплатите в държавния сектор бяха орязвани няколко пъти в опит да се стабилизира бюджетът, а данъците и таксите скочиха.
В същото време, положителен ефект върху държавния бюджет от тези строги, едва поносими за гърците мерки, е трудно да се забележи. На всеки няколко месеца Гърция преживява инфарктни дни и седмици, докато чака кредиторите си да решат дали да й отпуснат поредния транш от спасителната помощ, или да не го направят заради слабия напредък. А тези решения никога не минават гладко. Липсата на прогрес кара кредиторите да се съмняват в способността на Гърция да се справи, дори със спасителната помощ, и изискват от нея нови и нови мерки. Те на практика спират икономиката и оставят десетки хиляди гърци без работа, които след това излизат да протестират на улиците и рушат и обектите на малкото останала функционираща икономика – магазини, автомобили и др. В същото време властите договарят и приемат новия пакет жестоки мерки.
Това е обичайната ситуация около Гърция през последната една година. Южната ни съседка бе първата страна, която получи спасителна помощ от ЕС, но вероятно ще е последната, която наистина ще изплува от блатото. Докато гърците изнемогват, а в Брюксел се водят ожесточени преговори за нови мерки, Ирландия даде пример как в подобна ситуация спасителната помощ може наистина да е спасителна и само за година съживи икономиката и финансите си. Португалия, другата страна, получила подобен кредит, също дърпа бавно напред и макар да не отбелязва рязко подобрение, не е подпалена от всенародно недоволство и има надежда за излизане от кризата. Гърция обаче всеки ден влиза в емисиите с
нови и нови
негативни новини
– от редовните протести и насилие по улиците, до изнервящите преговори в Брюксел, изпускането на поставени срокове и вземането на решения като последното, от които на практика не печели никой.
Европа избра да налее още 130 милиарда евро с ниска лихва и да опрости 110 милиарда стар дълг пред фалита на Гърция. В замяна южната ни съседка на практика ще се откаже от икономическия си суверенитет и ще пусне в Атина постоянна мисия на кредиторите, които ще упражняват редовен мониторинг върху гръцките финанси. Страната дори се ангажира да промени конституцията, за да даде приоритет на плащанията по дълга пред покриването на държавните разходи. Въпреки тези мерки обаче фалитът е избегнат само временно. Доклад на кредиторите сочи, че за редуцирането на гръцкия дълг до 120 % от БВП до 2020 г. ще са нужни още средства – между 50 и 250 милиарда евро. Както сочи опитът, не е изключено да се наложи и допълнително опрощаване на нови дългове и още по-голямо сваляне на лихвите. Изискванията към Гърция в замяна на това обикновено са свързани с орязване на бюджета, което води до протести и спиране на икономиката.
Не е трудно да се забележи, че Гърция започва да се превръща в бездънна яма, поглъщаща европейски средства, в опит да бъде спасена. Британският в. „Дейли телеграф” прогнозира, че идните години съвсем няма да са розови за гръцката икономика и от тях
ще пострадат
най-много младите хора,
които имат най-малка вина за кризата. Трудно е да се предположи откъде ще бъдат съкратени още разходи, ако се наложи. Трудно е и да си представим, че икономиката ще се раздвижи при унищожителната безработица, свалените до минимум доходи на малцината, получаващи такива, и новите данъци.
В същото време банки, застрахователи и други частни кредитори на Гърция се съгласиха да опростят 70 % от дълга и ще продължат сами да се борят за оцеляване като отчетат загуби от милиарди евро във финансовите си отчети. Те няма да получат финансова помощ от и без това закъсалите национални правителства, много от които също имат затруднения с бюджетния дефицит и се опитват да отделят някакви средства за помощ на Гърция. Но най-закъсалата страна от Еврозоната и за в бъдеще ще разчита на помощта на съюзниците си.
„Кошмарният сценарий за фалит бе избегнат”, заяви вчера гордо финансовият министър на Гърция Евангелос Венизелос. Той обаче сам намекна, че това съвсем не е краят на борбата на Гърция да приведе финансите си в ред и може да се наложи още външно финансиране. „Отнехме от гърба на гръцкия народ едно натрупано във времето тежко бреме от 107 милиарда евро”, заяви Венизелос с облекчение, без обаче да посочва на кого ще бъде прехвърлено това бреме. „Имаме ангажимента на партньорите, че ще ни подкрепят и след реализацията на оздравителната програма и докато Гърция излезе на пазарите”, каза Венизелос. „Сега е нужна работа, работа, работа“, заяви той на фона на безработицата от над 20 % и плановете за 15 000 нови съкращения в бюджетния сектор тази година.